Хайдутин - Общ преглед
Хайдутин - Общ преглед
Blog Article
Използваните повторения имат особена, ключова функция. Нищо не е променено. Заспали, позабравени са останали героичните традиции. И затова поетът започва разказ за конкретно лице - Чавдар войвода - за да ги събуди.
Най-често поводът за излизане в планините е лично отмъщение за сторена несправедливост и поругаване от страна на омразната турска власт, местните бейове, турски разбойници и т.н.
и др.). В народните песни някои епитети се появяват винаги с едно и също съществително име и се наричат постоянни епитети (
В поемата се смесват идеите на две времена. Представено е времето на хайдушкото движение, когато хайдутите отмъщават за извършените над народа неправди. Но в поемата има отражение и на разбиранията на Ботевото време, когато борбата се превръща от борба за отмъщение в борба за национално освобождение.
Действат през пролетта, лятото и ранната есен, а през зимата се укриват при свои близки.
Съкровището на Велики Преслав – непознато и често подценявано
Every time you simply click a backlink to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote with your browser's search engine results, it's going to exhibit the modern Wikiwand interface.
и другарите му Хайдутин го молели да седне и да го запише, но той все отлагал. В него се разказвало, че Чавдар ходил в „широка Русия“
Единствените защитници на онеправдания народ през вековете на турско робство са хайдутите.
ВсичкиБългарските занаятиЛегенди и преданияНародни песниПразници и обичаиТрадиционна кухня
Образът на хайдутина вече се свързва с идеята за освобождение на България.
и т.н.). Това подчертаване на физическата красота не е случайно. Тя е израз на вътрешната красота и сила на героя. Чавдар има силно развито чувство за достойнство и чест. Никога не забравя, че неговият баща е „Петко Страшника“, хайдушкият войвода, владеещ Стара планина, наплашил турските насилници и българските чорбаджии.
Чавдар е представен и в диалога с майка си. В думите, с които се обръща към нея, се проявява характерът му – неговата нетърпимост към личното унижение и към страданието на народа, както и решимостта му да бъде борец за справедливост.
Паисий Хилендарски — „История славянобългарска“. Възкресяването на българската духовност.